На 104 почина последната звезда от Златната ера на Холивуд
Оливия де Хавиланд умря в месеца, в който отпразнува 104-тия си рожден ден. Актрисата бе последната отломка от „ златната епоха “ на Холивуд, най-възрастната жива (доскоро) носителка на „ Оскар “ и една от легендите на седмото изкуство от XX век. Неин връстник бе артистът Кърк Дъглас, който също доближи и трансферира вековния празник – само че той умря при започване на тази година, скоро откакто бе отбелязал 103-тия си рожден ден.
Оливия де Хавиланд от дълго време се бе отдръпнала от светлината на прожекторите. През 1988 г. тя се пенсионира от актьорството – последната й роля е в телевизионния „ Жената, която той обичаше “ – и от този момент рядко се появява на обществени места. Едно от изключенията е церемонията през 2010 година, когато френският президент Никола Саркози отличи холивудската легенда с Ордена на Почетния легион. Защото въпреки Де Хавиланд да не е играла във френски филми, Франция също я припознава като своя звезда: от 1950 година тя живее в Париж.
Тя не е и американка прочее – бъдещата кино легенда е родена в имперско Токио, Япония, през лятото на 1916 година Родителите й са британци; 15 месеца по-късно се ражда и по-малката й сестра, която по-късно ще стане известна под името Джоан Фонтейн, също прочута актриса. Съперничеството сред двете е изпепеляващо през целия им живот: те стопират да си приказват дефинитивно през 1975 година. Де Хавиланд и Фонтейн са единствените две сестри в историята на киното, удостоявани с награди „ Оскар “ (няма и братя, нито брат и сестра с сходно „ двойно “ постижение).
Фонтейн, известна от ранните филми на Хичкок, печели премията преди кака си – през 1942 г. за „ Подозрение “. Същата година номинация за най-хубава актриса има и Оливия, само че тя е измежду изгубилите. По-малката сестра на собствен ред се радва на забележително дългоденствие – тя умря през 2013-а на 96-годишна възраст.
Оливия, която учи пиано и балет от 4-годишна, а за възстановяване на дикцията си рецитира пасажи от Шекспир, има натурален интерес към изявите на сцена. Американският й пастрок Джордж Милан Фонтейн обаче е прекомерно непоколебим и закостенял и това води до юношески протест и у двете дъщери. След като натрупа прочут опит в учебните пиески, Де Хавиланд играе в „ Сън в лятна нощ “ в районния спектакъл на Саратога. Тъкмо там я вижда австрийският режисьор Макс Райнхард и я снима в продукцията на „ Уорнър брос “ по същата комедия на Шекспир. Тогава Оливия е 18-годишна. Пробивът идва година по-късно с приключенския „ Капитан Блъд “, в който си партнира с Ерол Флин. Филмът е номиниран за 4 „ Оскара “, в това число за най-хубав филм, и й отваря вратите към славата. На идната година Де Хавиланд подписва 7-годишен контракт с „ Уорнър “ – каквато е практиката във властващата по това време студийна система.
През 1938 година в писмо до собствен сътрудник продуцентът на „ Отнесени от вихъра “ Дейвид О. Селзник написа: „ Бих дал всичко, с цел да имам контракт с Оливия де Хавиланд в ролята на Мелани “. За разлика от доста актриси, които мечтаят да изиграят огнената Скарлет О`Хара, Де Хавиланд прочита романа на Маргарет Мичъл и желае от все сърце да изиграе деликатната и безкористна Мелани.
Филмът с присъединяване и на Вивиан Лий и Кларк Гейбъл печели 10 награди „ Оскар “ – нещо невиждано до този миг в Холивуд. Де Хавиланд остава единствено с номинация, само че печели ласкави мнения от рецензията. Двете си Академични награди за основна женска роля тя ще заслужи през идващото десетилетие – за „ Всекиму своето “ през 1946 година и за „ Наследницата “ през 1949-а. Същата година тя ражда първия си наследник Бенджамин и си взема отмора от снимачната площадка, което я кара да откаже ролята на Бланш Дюбоа в „ Трамвай Желание “ (изиграна по-късно от Вивиан Лий в компанията на Марлон Брандо).
Опитва си шанса и на Бродуей, само че театралното занятие не й носи подобен триумф, както филмовото – рецензията недоволства, че на 35 години Оливия е прекомерно остаряла за Жулиета.
В рамките на пет десетилетия Оливия де Хавиланд се снима в 49 игрални кино лентата и е едно от огромните имена на Холивуд в своето време. През 2010 г. тя за малко да се завърне на екрана в продукцията на Джеймс Айвъри The Aspern Papers, само че филмът в никакъв случай не вижда бял свят.
Оливия де Хавиланд от дълго време се бе отдръпнала от светлината на прожекторите. През 1988 г. тя се пенсионира от актьорството – последната й роля е в телевизионния „ Жената, която той обичаше “ – и от този момент рядко се появява на обществени места. Едно от изключенията е церемонията през 2010 година, когато френският президент Никола Саркози отличи холивудската легенда с Ордена на Почетния легион. Защото въпреки Де Хавиланд да не е играла във френски филми, Франция също я припознава като своя звезда: от 1950 година тя живее в Париж.
Тя не е и американка прочее – бъдещата кино легенда е родена в имперско Токио, Япония, през лятото на 1916 година Родителите й са британци; 15 месеца по-късно се ражда и по-малката й сестра, която по-късно ще стане известна под името Джоан Фонтейн, също прочута актриса. Съперничеството сред двете е изпепеляващо през целия им живот: те стопират да си приказват дефинитивно през 1975 година. Де Хавиланд и Фонтейн са единствените две сестри в историята на киното, удостоявани с награди „ Оскар “ (няма и братя, нито брат и сестра с сходно „ двойно “ постижение).
Фонтейн, известна от ранните филми на Хичкок, печели премията преди кака си – през 1942 г. за „ Подозрение “. Същата година номинация за най-хубава актриса има и Оливия, само че тя е измежду изгубилите. По-малката сестра на собствен ред се радва на забележително дългоденствие – тя умря през 2013-а на 96-годишна възраст.
Оливия, която учи пиано и балет от 4-годишна, а за възстановяване на дикцията си рецитира пасажи от Шекспир, има натурален интерес към изявите на сцена. Американският й пастрок Джордж Милан Фонтейн обаче е прекомерно непоколебим и закостенял и това води до юношески протест и у двете дъщери. След като натрупа прочут опит в учебните пиески, Де Хавиланд играе в „ Сън в лятна нощ “ в районния спектакъл на Саратога. Тъкмо там я вижда австрийският режисьор Макс Райнхард и я снима в продукцията на „ Уорнър брос “ по същата комедия на Шекспир. Тогава Оливия е 18-годишна. Пробивът идва година по-късно с приключенския „ Капитан Блъд “, в който си партнира с Ерол Флин. Филмът е номиниран за 4 „ Оскара “, в това число за най-хубав филм, и й отваря вратите към славата. На идната година Де Хавиланд подписва 7-годишен контракт с „ Уорнър “ – каквато е практиката във властващата по това време студийна система.
През 1938 година в писмо до собствен сътрудник продуцентът на „ Отнесени от вихъра “ Дейвид О. Селзник написа: „ Бих дал всичко, с цел да имам контракт с Оливия де Хавиланд в ролята на Мелани “. За разлика от доста актриси, които мечтаят да изиграят огнената Скарлет О`Хара, Де Хавиланд прочита романа на Маргарет Мичъл и желае от все сърце да изиграе деликатната и безкористна Мелани.
Филмът с присъединяване и на Вивиан Лий и Кларк Гейбъл печели 10 награди „ Оскар “ – нещо невиждано до този миг в Холивуд. Де Хавиланд остава единствено с номинация, само че печели ласкави мнения от рецензията. Двете си Академични награди за основна женска роля тя ще заслужи през идващото десетилетие – за „ Всекиму своето “ през 1946 година и за „ Наследницата “ през 1949-а. Същата година тя ражда първия си наследник Бенджамин и си взема отмора от снимачната площадка, което я кара да откаже ролята на Бланш Дюбоа в „ Трамвай Желание “ (изиграна по-късно от Вивиан Лий в компанията на Марлон Брандо).
Опитва си шанса и на Бродуей, само че театралното занятие не й носи подобен триумф, както филмовото – рецензията недоволства, че на 35 години Оливия е прекомерно остаряла за Жулиета.
В рамките на пет десетилетия Оливия де Хавиланд се снима в 49 игрални кино лентата и е едно от огромните имена на Холивуд в своето време. През 2010 г. тя за малко да се завърне на екрана в продукцията на Джеймс Айвъри The Aspern Papers, само че филмът в никакъв случай не вижда бял свят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ